Никола Йорданов

Страница с тестове

Разговорът на плажа тръгна от това дали „Зелените” пречат да се построи още един лифт на Банско, та да не се налага на моя приятел („консуматор” както той се самоопредели) да чака по два часа, за да кара ски. Минахме през незаконните строежи, включително в чашката на язовира. Поне 15 минути уточнявахме дали и при какви условия да се разрушават незаконните строежи. Съгласихме се, че в момента строителният надзор меко казано не е точно само надзор. Стана ясно, че някои представители на монополисти си позволяват да извиват ръцете на бизнесмени … които обясняват, че лифт на Витоша е „подвижна конструкция” и могат да си го построят без разрешително. Съжалявам, ако някои неща звучат малко неясно. То така беше и разговора – скачане от теми на теми, емоционални изказвания, повтаряне на едно и също по няколко пъти …

Дадох си сметка колко много от нас сме склонни да описваме света в черно и бяло. Да приписваме резултатите на причини извън нашия контрол. При тях е добре, понеже е добре. При нас е зле, понеже нищо не може да се направи. Страх ни е да излезем и да отстояваме правата си, да участваме в изграждането на по-добро общество. Може би сме опитали и сме се разочаровали. Понеже искам да се забрани на полуграмотните да гласуват, ама ме е страх да си го кажа, тъй като ме заплашват с изключване от Европа. Ама то и в Европа има такива гласове. Ако много го закъсат, и те може да започнат със забраните. Демокрация е едно, либерална демокрация е съвсем друго. Както и да е … малко се отплеснах.

Страх ни е да сме активни граждани, понеже си представяме, че или всичко става веднага и докрай, или нищо не става. А гражданското участие има друга естествена динамика.

  1. Не всеки е активен във всичко, а повечето хора са активни в няколко неща, които са им важни на тях. Нямам врме да се занимавам и с ГМО, и с правата на човека, и с образованието, и с пътната безопасност, и с свободата на медиите, и с бежанците, и с СПИН, и с глобалното затопляне … Схващате идеята. Нормално е за мен да се занимавам с детски градини и начално образование, понеже имам малки деца. Да ме вълнуват промените в моята професионална сфера. Да съм емоционално свързан с развитието на населено място, в което съм живял. За тези неща аз съвсем естествено развивам експертно мнение и имам някакви ясни интереси, които мога да отстоявам, дори и да не е много лесно и бързо.
  2. Да съм активен по дадена тема не означава само с това да се занимавам. Даже не означава и участие в протести. Има много форми на участие – подписка, писане на статии, участие в работни групи, дори и участието в проучвания е вид участие. Ако хиляда човека имаме интерес по някаква тема, нормално е 950 човека да участват минимално – подписка и участие в събрание за 30 – 150 минути. Други 35 ще участват в по една-две работни срещи и ще напишат някакви документи. Десетина ще са активни, но няма да са лица или координатори и едва пет ще са тези, които отделят много време, енергия, емоции и личен престиж, за да се постигне определен резултат.
  3. За да има активно гражданско участие са необходими четири условия (и в България, и в Австралия, и в Бразилия – проучвал съм въпроса). Първото е да има ясна цел. Второто е целта да е значима. Третото е целта да изглежда реалистична, изпълнима. Четвъртото е да има обща култура между хората, които ще участват.

Изводи:

  1. В България има гражданско участие. Който се оплаква от ниска активност на гражданите просто не си разбира добре от работата. Ако си я разбираше, щеше да знае как да използва гражданската активност, а не да се оплаква от липсата й. В България има много висок процент на гласуване на избори и много хора си се грижат за живота си.
  2. ПП „Зелените” в България не са против това хората да карат ски и да не чакат на опашка. Те са против незаконното строителство. (От известна гледна точка „Зелените” в България са доста меки, тъй като строго и стриктно прилагане на природозащитно законодателство би означавало поне 40% от територията на България да се обяви за защитени територии и да няма строителство.)
  3. Няма нужда всички да сме професионални герои и през цялото време да се бием с дракони. Трябва просто като видим дракон да се приближава към току-що измазаната спалня на децата ни да се подпишем под петиция ограничаваща свободното движение на дракони.