Никола Йорданов

Страница с тестове

Втората част на приказката за коте от преди 6 години
Снощи ви разказахме първата част на приказката. Там ставаше дума за две момичета, коте рибки, луна и звезди. Ния тъкмо беше научила, че хората не притежават котките.

Ама моля, моля те, моля те! Възкликнала Ния. Не ми се спи. Искам да ми разкажеш за всичко! Котето пак се усмихнало загадъчно и казало, добре погледни през прозореца. Ния погледнала през прозореца, видяла тъмното небе, звездите и луната и … изведнъж усетила, че навън е светло, мама я целува и й казва „добро утро, сладко момиче, наспа ли се?”

Ния много се учудила и веднага попитала мама „къде е котето?” „Какво коте” попитала мама? „На кака Дени ли? То си е при нея, а ние сега сме в къщи.” „Не мамо, едно коте снощи влезе в стаята и …” Ния започнала бързо да разказва какво се случило снощи. Мама я гледала известно време учудена, после проверила затворения прозорец и накрая казала „е, това е било сън сладка моя.”

Ния си знаела, че не е сънувала, но тръгнала към банята да си измие очите и зъбите, после закусвала, после … имала много интересен и дълъг ден, за който ще разказваме друг път. Вечерта пак си легнала, мама прочела приказка на момичетата и загасила лампата. Роси искала да пита нещо Ния, но на Ния не й се говорело и мълчала. Роси помислила, че Ния спи и скоро и тя заспала. Ния дълго чакала нещо да се случи. Даже ставала няколко пъти да провери дали прозорецът не е заключен. Не можела да го остави отворен, понеже навън било студено. (Е, било студено в България. В Гана, където бил тати по тоа време, било горещо. Тати бил казал на Ния, че в Гана няма зима – нито пък пролет, лято и есен. Има само дъждовен сезон и сух сезон.)

Накрая Ния разочарована решила да заспи и се обърнала на другата страна, с гръб към прозореца. Тъкмо затворила очи и усетила, че нещо меко я гали по бузата. Отворила очи и какво да види – котето стояло на рамото й и я галело с опашка.

Здравей, Ния казало котето. Искаш ли да ти разкажа за момичето, с което живеех. Разбира се, отвърнала Ния, искам да ми разкажеш за момичето, за пътешествията, за звездите … за всичко. Добре, казало котето и започнало да разказва.

Едно време живеех с едно момиче. Беше на твоята възраст, когато отидох при него. Отначало живеехме в един град в Европа, но скоро неговите родители отидоха да работят в Африка и аз отидох заедно с тях. В Африка винаги е топло. Там няма зима. Само понякога валят дъждове. В някои части на Африка има пустиня, в някои има гъсти тропически гори, на други места има савана, а някъде природата е почти като в България – дървета, храсти и реки.

Там живеехме в един град, в който имаше много хора, сгради, коли и големи улици. Но често ходехме сред природата. В повечето части на Африка вече няма диви животни, но ние пътувахме до някои резервати, където имаше всякакви животни. Слонове, зебри, антилопи, жирафи, крокодили, маймуни и лъвове. Ти нали знаеш, че лъвовете са големи котки. Т.е. на мен те са ми нещо като братовчеди. Много хора казват, че лъвът е царят на животните – понеже е много силен и страшен. В повечето случаи лъвовете не нападат хората без причини, но има и случаи, в които е много опасно да си наблизо до лъв.

Веднъж бяхме отишли на разходка в саваната – там където живеят лъвовете. Пътувахме няколко часа, правихме снимки, видяхме различни животни и някъде около обяд спряхме да починем под едно дърво и започнахме да се храним. Майката ни Сиси, така се казваше моето момиче, беше направила вкусни сандвичи – с риба и зеленчуци. Сиси тогава беше пети клас и тъкмо учеше география на света. Затова беше взела една голяма надуваема топка, която беше като глобус – с нарисувани по нея континенти и държави. Както си ядяхме и си играехме изведнъж чухме тихо ръмжене.

Откъм храстите към нас се приближаваше един лъв. Беше много голям и красив с тази огромна жълта грива около главата. Не можех да разбера дали е сърдит или любопитен. Когато са се нахранили добре, лъвовете просто си лежат. Когато са гладни, дебнат плячката и изведнъж се нахвърлят върху нея. Сега лъвът не правеше нито едното нито другото. Първото, което ни хрумна, беше да тръгнем към колата. Ако се заключим в нея, лъвът по-трудно може да ни направи нещо. Пък и можем а подкараме колата и да избягаме. Но в този момент лъвът се качи на покрива на колата. Огледа се, тупна няколко пъти с опашка по покрива на колата и си легна.

Сега вече бяхме в странна ситуация. Не можехме да влезем в колата – там беше лъвът. Но не искахме и да бягаме от него, защото той беше върху колата – нашето спасение. Не знаехме, ако отидем навътре в саваната дали нямаше да срещнем други животни, които може би щяха да са по-ядосани или по-гладни. По едно време се чудехме дали а не е качим на някое дърво, но … лъвовете са котки и си мислехме, че може да се качи и на дървото, ако иска. Опитахме да се обадим на някого по телефона, но … нямаше сигнал – все пак бяхме навътре в саваната, не се намирахме в града.

Както си седяхме, лека-полека страхът взе да преминава – та нали ако искаше, лъвът веднага щеше да ни нападне. Сиси предложи да с поиграем с топката. Нали знаеш, че котетата много обичат да играят с топки. И тогава на мен ми хрумна гениална идея! Сещаш ли се каква? Нали преди това ти бях казала, че лъвът е голяма котка. Значи … щом котетата обичат да играят с топки … и лъвът обича да играе с топки. Качих се на рамото на Сиси и тихичко й казах какъв е планът ми. Тя от своя страна го каза на ухото на нейните мама и татко. Всички заехме позиция и се приготвихме за играта. Отначало запознахме леко да си побутваме топката един към друг. После взехме да се отдалечаваме и да си я подхвърляме.

Лъвът ни загледа и започна пак да удря с опашка по покрива на колата. Няма да ти казвам, че се бяхме уговорили да го подмамим с топката да слезе от колата и ние да влезем в нея, защото вече с се досетила. Подхвърляхме си топката все по-силно и се придвижвахме около колата. Лъвът и гледаше и все по-силно удряше с опашка. Накрая аз извиках „Сега!” Бащата на Сиси силно хвърли топката към саваната и се приготви да бяга към колата. Лъвът скочи и се втурна към топката. Всички бързо влязохме в колата и се заключихме. Бащата на Сиси запали двигателя и бяхме готови да си тръгнем. Лъвът беше натиснал топката с лапа и нещо гледаше по нея, но като чу шума от двигателя се обърна към нас. Беше много учуден и малко разочарован. Той сигурно си е мислел, че всички ще продължим да играем. Заедно с него.

Направихме си няколко снимки на лъва за спомен и потеглихме. Лъвът дълго гледаше след нас и помахваше с опашка.

Много пъти след това си разказвахме историята, гледахме снимките и се чудехме колко ли време е издържала топката и дали лъвът е бил тъжен – нито хора, с които да си играе, нито топка. Е, надявахме се, че си е намерил други занимания. Може дори да си е играел с някой кокосов орех.

Сега мила, Ния, ще те помоля да затвориш очи и да си представиш, че си в саваната. Огромно равно пространство, тук-таме има дървета и храсти. Тревата е висока колкото тебе. Слънцето пече силно и почти усещаш как от топлината косата ти става по-руса. После полъхва ветрец и леко те разхлажда. И тогава … заспиваш.