Никола Йорданов

Страница с тестове

Една приказка от преди 6 години …

Имало едно време едно момиче на име Ния. Ния била много весела, общителна, умна и добра. Много обичала да танцува, да пее, да гледа филми и да слуша приказки. Ния имала по-малка сестричка, Роси, която била много сладко дете, но често искала да взема на Ния играчките и да казва кой филм да гледат (най-често за Франклин).

Ния имала две баби, и двете учителки, които обичали да й купуват книжки и да й четат приказки. Майката на Ния също купувала книжки и ги четяла на децата. Ния обичала приказки за принцеси, книжки за смели и умни момичета и книжки за приключения на интересни герои. Понякога Ния обичала да й четат книжки за животни и за природата.

Ния била на 6 години и вече можела да брои до 20, да пише имената на роднините си и малко да чете. Най обичала вечер да се гуши при баба, мама или тати и да слуша приказки.

Една вечер мама прочела приказка на Ния, сложила я да спи, угасила и отишла в другата стая. Ния заворила очи и искала да спи, но нейната сестричка Роси искала да я пита нещо. Двете малко си поговорили и после решили да спят.

Тъкмо преди да заспи Ния усетила, че прозорецът на стаята леко се отворил. В първия момент Ния помислила, че е вятъра, но после й се сторило, че видяла някаква малка сянка да минава през стаята.

В стаята имало аквариум с четири рибки. Три били на Ния и една на Роси. Светлината в аквариума на рибките била пусната и Ния видяла, че дно коте е застанало пред аквариума. Ния едновременно се зарадвала, че коте е влязло в стаята, но и малко се притеснила, че котето може да иска да изяде рибите.

Ния обичала котетата и постоянно казвала на мами и тати, че иска да й вземат коте, но те все не се съгласявали. Нейната кака Дени имала коте и когато отидели двете с Роси на гости на баба си те си играели с котето. От друга страна Ния знаела, че котетата ядат рибки и се притеснявала дали котето няма да опита да изяде някоя от рибките. Е рибките плували дълбоко в аквариума, който освен това бил покрит с капак, но … никога не се знае. Мама понякога пеела на Ния една песничка за коте, което четяло книжки как да хваща мишки. Е, тук става дума за рибки, а не за мишки, а и котето в песничката така и не хванало мишки, но … никога не се знае.

Може това коте да е чело книжки как да хваща рибки и може наистина да се е научило. Тъй като не знаела каква точно е ситуацията с котето Ния решила да го попита. „Здравей, коте” казала тя „добре дошло у нас. Аз се казвам Ния, ти как се казваш.”

Ния не очаквала котето да й отговори. Тя си мислела, че котето отначало ще се уплаши и ще се дръпне, но ако тя му говори кротко и мило, и особено ако му предложи нещо вкусно за ядене, котето ще дойде при нея, ще й позволи да го погали, а може и да се гушат двете.

За нейна изненада обаче котето я погледнало и проговорило с човешки глас. „Здравей Ния. Не знаех, че си будна. Мисле си че спиш.” Ния ококорила очи и възкликнала „я, котето говори.” После се обърнала към сестричката си „Роси, виж котето говори!” Роси обаче била заспала и не отговорила нищо на Ния. После се обърнала към котето и започнала да му задава въпроси. „Ти откъде си? Как се казваш? Искаш ли да стабеш моето коте? Гладно ли си? Защо отиде при аквариума? Как се качи толкова високо? Прозорецът беше ли отворен? Искаш ли утре да излезем да си поиграем? Мога ли утре да кажа на моите приятелки Кремена и Кристияна, че имам коте?”

Котето се засмяло и казало „ее, по-полека, едно по едно. Не мога да отговоря на толкова много въпроси наведнъж.” След което започнало. „Първо на първо котките никога не са на никого. Не хората има котки, а котките считат хората за свои – и очават от тях да ги хранят, галят и да си граят с тях, но само когато котките искат.” Ния не се сдържала и бързо казала „ама как така? Мама ми е казвала, че е имала котарак и кака Дени има кое и …”

Котето пак се засмяло, погледнало Ния дяволито и загадъчно помръднало мустаци. „ех, Ния. Ти си много умно и добро дете, но има още много неща да научиш. Като те слушам – имаш доста неща да научиш за котките.” Аз сега идвам от луната, понеже искам да намеря приятели на една звездичка. Преди това живеех с едно момиче и заедно с нея пътувах до Африка, далечна Азия и Сибир. Но момичето порасна, започна да се занимава с наука и един ден аз реших да се разходя из космоса. Но сега май е време да спиш. Не се притеснявай за рибките. Няма да ги изям. Искам да ги питам дали ще станат приятелки на звездичката. Но сега заспивай.

Ама моля, моля те, моля те! Възкликнала Ния. Не ми се спи. Искам да ми разкажеш за всичко! Котето пак се усмихнало загадъчно и казало, добре погледни през прозореца. Ния погледнала през прозореца, видяла тъмното небе, звездите и луната и … изведнъж усетила, че навън е светло, мама я целува и й казва „добро утро, сладко момиче, наспа ли се?”