Никола Йорданов

Страница с тестове

Моето мнение за четири-дневна работна седмица. Как да намалим загубата на човешки живот, разходите за здравеопазване, размера на полицействането, душемеленето в училищата и разкъсването на връзките човек-природа.
Още по-важно – как да сме здрави, щастливи, спокойни и удовлетворени.
Ако ще се въвеждат 4 работни дни на работно място, да се въведе културата един ден от седмицата да се работи за собственото духовно развитие, за семейството и за общността. Там, където хората живеят в общности, в които почти всеки познава всеки, има по-малко „модерни“ психични проблеми и по-малко престъпления.
Мъжете да не играят карти и да не си говорят за коли, а да се научат да споделят чувствата и тревогите си. (Ама как ме кефи т’ва но’о Аудии …! Леко съм притеснен да ги взема на всичко с гола деветка!)
Жените не само да клюкарстват по фризьорски салони, а и да отделят време за управление на личните финанси и за духовно развитие. (Видя ли Тотка пак си е смъкнала пиратски софтуеър за личните финанси? Е, не е много дзен това! )
Децата да имат време и възможност истински да учат. Това което има харесва. Така както им харесва. А не да ходят на училище, когато възрастните са на работа и няма кой да ги гледа в къщи и да учат часове, подредени според удобството на МОН и учителите.
Семействата да прекарват заедно повече време – да си говорят истински, да се гледат в очите и да се прегръщат (всеки прегръща и е прегръщан по 15 минути на ден).
Да се отделя време за общностите. Да правят нещо заедно хората, които живеят в един вход/ квартал. Да се виждат за емоционална подкрепа и професионален обмен колегите. (Както терапевтите ходят на супервизия и интервизия, така да ходят и търговците и фризьорите. Да не мислите, че тяхната работа е лесна!)
И по възможност да поддържат връзка с природата. (Например, разходка в парка и отглеждане чери домати в саксия.)
И разберете, да учите, само докато сте на „училище“ и да „работите“ само докато сте на работа е доста шизофренично разбиране за живота. Животът трябва да се живее – да се поемат отговорности и да се правят необходимите неща по добър начин – когато им е мястото и времето, а не когато „ми започва работната седмица.“ И ученето никога не спира! (Започваме да умираме, когато спрем да учим!)