Никола Йорданов

Страница с тестове

06
май

Материали

ИЗНЕСЕНИ ОБУЧЕНИЯ

ОБУЧЕНИЯ

ИЗНЕСЕНИ ОБУЧЕНИЯ

(извън обичайната среда)

Изнесените обучения изискват допълнителни разходи – за транспорт и настаняване на участници – и затова е необходимо внимателно да се прецени кога са задължителни, кога желателни и кога – излишни.

Тук не разглеждаме случаите, в които „обуението” се дава като награда и участниците всъщност отиват на излет или изнесено празненство, дори и това да се нарича „развитие на екип.”

Изнесеното обучение е задължително, когато:

  • Се поставя началото на процес на развитие;
  • Има за цел развитието на нови социални умения;
  • Има за цел промяна на дълбинни нагласи и/или мотивация;
  • Цели се опознаване между участниците/хората и развитие на взаимодейстия между тях;
  • Очакват се дълбочинни анализи и време за съвместно планиране на промени;
  • Разработват се съвместни оценки за съвместно учене от приключили програми и проекти – успехи, проблеми и подходи за преодоляването им;
  • Обичайната работна и социална среда не позволяват нормалното провеждане на обучението.

Изнесеното обучение е желателно, когато:

  • Е необходима промяна на нагласи;
  • Има продължаващо развитие на социални умения;
  • Се изисква промяна във взаимодействията между членовете на екипа и съвместно решаване на „тлеещи” конфликти;
  • Е осъзнато желанието за промяна на актуалното състояние и съвместното проектиране на желаното бъдеще;
  • Ръководството на компанията/учреждението е осъзнало необходимостта служителите да преодолеят синдрома на изпепеляването – стреса.

Изнесеното обучение е излишно и скъпо, когато:

  • Времето за обучение е кратко и не оправдава допълнителното време за пътуване, настаняване и малко време за съвместна работа;
  • Няма потребност да се използва динамиката на малката група за подпомагане процесът на учене;
  • Усвояват се рутинни знания и умения, които не са свързани с личностна промяна, промяна на взаимодействията между членовете на екипа, процеса на планиране и изпълнението на задачите;

Развитието на социални умения – комуникация, решаване на конфликти, уменията съвместно да идентифицираме и решаваме заедно проблемите на работното си място, съвместно да разработваме проекти и да планиламе общото си бъдеще, да развиваме индивидуалните си терапевтични и консултативни умения, умения за продажби/ обслужване на клиенти и др. – в повечето случаи е свързано с личностна промяна. Не винаги, но в повечето случаи участниците трябва не просто да усвоят нови умения, но и да променят нагласите си по важни въпроси. Например, в началото на кариерата си един социален работник трябва да намери правилното отношение към бъдещите клиенти/ потребители. Без да гледа на тях като на жертви, без да ги обвинява и без да се опитва да реши всички проблеми наведнъж. Изработването на такава нагласа може да се получи и в еждневна работна среда, но рискът да се получат проблеми е прекалено голям.

Друга важна особеност на развитието на социални умения е необходимостта от несанкционирано експериментиране. В ежедневието ние почти винаги биваме наказани за всяка наша грешка. За да развием нови умения (например, да даваме обективна обратна връзка по време на общуване) е необходимо да сме сигурни, че при началните опити няма да ни „наказват.” Преодоляването на бариерите (страхът от наказание) пред експериментирането става много по-лесно в среда, откъсната от ежедневието. Дори да става въпрос само за 2-3 дни, преживяването на нови събития без обичайните ограничения е много плодотворно за началото на личностната промяна.

Специфична част за изнесените обучения са и очакванията, и последващото състояние на участниците. Индивидуалното съзнаване, че посвещавам времето си за работа над темата на обучението фокусира изцяло мисленето и поведението на участника.

Друг важен фактор в развитието на социалните умения е наличието на адекватна среда и използването на груповата динамика. Бидейки социално същество, още повече при рзвитие на социални умения, всеки от нас има потребност от подходяща групова динамика, която да насърчи промяната. За да се постигне максимален ефект от грповата динамика е добре участниците в обучението да не се връщат към обичайната си среда (смейство и колеги в офисна среда) по време на обучението. Без откъсване от работната/ социална среда е почти невъзможно да се получи чиста групова динамика, която да насърчи процеса на личностна промяна.

И накрая

За да се постигне максимален ефект от изнесеното обучение, е необходимо да се създаде подходяща ежедневна среда. Т.е., на работното място, да речем център за социална работа, да се установи култура насърчаваща използването на новите умения – да речем консултативни или терапевтични. Ако липсва тази подходяща култура, има риск професионалистите да не използват уменията си, въпреки, че ги притежават.

Примерна