Никола Йорданов

Страница с тестове

КАК ДА ВЪРНЕМ ВЛАСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ?

Никола Йорданов

Властта може да се върне на гражданите, няма нужда те да си я „вземат с кръв.” Предлагам три сравнително познати механизма – първо повече власт към общини и региони, второ повече функции извън държавата въобще и трето изпълнителната власт да е много по-подчинена на законодателната.

Много хора виждат различни причини за кризата в съвременните демокрации. Много хора са недоволни, искат нещо друго, но няма ясна идея какво е то. Всички са съгласни, че отчуждаването на властта от хората е повод и за корупция, и за неефективна администрация, и за подмяна на легитимността. Ами да помислим как да „приближим” властта към хората. Не като избираме лица, които говорят на разбираем за хората език, макар че това не е лошо само по себе си, а като прехвърлим повече свобода и отговорност на хората. Гласуваме всеки ден за различни компании с парите си. Трябва да гласуваме всеки ден с парите си и доброволния си труд за детските градини и училищата. Трябва да гласуваме всеки ден за фирмите, които събират сметта и за тези, които сме избрали да ни охраняват.

Гърците се опла

Искате по-малко бунтове? Откажете се от властта. Едно – повече власт да слезе към общини и региони. Две – повече функции да се извадят от държавата и да се дадат на частни и обществени структури. Три – направете изпълнителната власт изпълнител, а не господар.кват, че „Тройката” им налага диктат и им отнема демокрацията. Меко казано – „неточно.” Трябва да си платят заемите. Имат пълното право да изберат „Сириза“ и „Златна зора“ и да не плащат. И до месеци да фалира държавата, да ги изключат от ЕС и т.н. Точно както демократично са гласували за правителства, които са трупали дългове, така могат да гласуват и за правителство, което няма да изпълнява „диктата на тройката.” Свободен си да правиш грешки. Обаче после не си свободен. След вземането на дългове идва връщането и там не се говори за свобода, а за задължения. И за да не става грешката прекалено голяма, трябва да има по-голямо участие във вземането на решения. И да сме скептични, че друг „ще ни оправи.”

Започваме от третото. Министърът на външните работи просто е лицето на политиката. Забранено му е да подема инициативи както го правеше Николай Младенов, а е направо подсъдно да поема ангажименти, несъгласувано с парламента, както го направи 1-2 пъти г-н Соломон Паси. Политиката се определя и следи от комисия по външна политика. Комисията има много тесни контакти с МВнР и Президенството и буквално следи седмица по седмица как се изпълняват начертаните планове.

В комисията задължително влизат поне 1/3 членове от минали кабинети и дипломати от кариерата. Комисията може да има само 5 члена, избрани народни представители, но те се задължават да изслушват мненията на поне 10 специалиста и да вземат повечето решения с 2/3 мнозинство.

Периодично се провеждат „прегледи” на политиката, на които случайно подбрана представителна извадка от граждани одобрява политиката. 500 човека в продължение на два дни получават брифинги от специалисти. После половин ден политиците излагат тези. Последния половин ден 500-те обсъждат помежду си и накрая гласуват. Нито е кой знае колко скъпо, нито е сложно като технология, нито е чак толкова ново – правено е няколко пъти (аз съм чел реален пример от САЩ  за гласуване на граждани по тема, свързана с енергетика). Няма нужда гражданите да са специалисти. Важното е да знаят своите интереси и да имат средства да ги отстояват. Разбира се, това работи само ако хората са икономически, политически и психологически свободни[1].

В икономиката е най-сложно, понеже никой не знае какво ще е бъдещето. Новите, прохождащи индустрии нямат лобита. Най-старите и най-неефективните индустрии имат най-силни лобита. И може би точно затова работата на Министерство на икономиката трябва да стане като на „комисия по качеството.” Всяка година се прави преглед на „качеството на условията за бизнес” и работата на министерството е да въвежда и поддържа най-добрите световни практики. Някой е направил електронно правителство – до една година да имаме план и до три години реално електронно правителство. Министърът представя план и се отчита на всеки три месеца. Като поизостане … трябва да вземе три плика.[2] Т.е., министерството реално не управлява пряко икономиката както и реферът не управлява футболния мач пряко. Реферът следи да се спазват правилата, държавата е рефер и поддържащ стадиона. Шампионите се раждат на терена, а не се „избират” в нечии задимени с пури офиси.

Околната среда се делегира 50% на НПО-та и 30% на нотариуси, които провеждат обществени поръчки. 20% е ролята на министъра да ходи и да подписва конвенции – Рио, Берн, Киото и т.н. Пък може да ходи и председателя на комисията по околна среда. Е, тук малко преувеличавам, но … нека бъдем реалисти, трябва да искаме невъзможното! Няколко НПО-та поеха управление на защитени територии от името на държавата още през 1998-ма!

Не казвам, че тази идея с ролята на изпълнителната власт е съвсем изчистена и лесна. Но е възможна. Идеята за „изпълнителна комисия” е използвана е в различни времена и строеве. Аз лично съм бил свидетел как един кмет беше просто изпълнител на волята на председателя на ОС. Понеже председателят на ОС имаше по-голяма легитимност и държеше истинската власт. Т.е., г-дата Борисов, Станишев и Местан ще се стремят да станат председатели на парламента, а не премиери. А премиерите ще бъдат привиквани периодично да се отчитат докъде са стигнали с плана, възложен им от парламента – разписан с цели, срокове и отговорници.

Втората част със изваждането на власт от държавата е защитавана многократно от либерални икономисти и мисля не е необходимо аз да я развивам и обосновавам. Правим преглед на функциите – охрана, образование, здравеопазване и др. – и анализираме какво най-лошо ще стане, ако са извън държавата. В опростен вид – да няма общинска фирма с назначени чистачи, а да има договори с частни фирми. Министерството на образованието само координира разработването на задължителни стандарти с участието на родители, експерти и учители. После частни, общински и държавни училища се борят за решението на родителите да запишат децата си при тях. В края на 4-ти, 8-ми и 11-ти клас комисии назначени от обществени комитети оценяват резултатите на учениците и така формира рейтинга на училищата.

Две думи само за разликата между държавна и обществена структура. Правителството може да влияе върху обществените структури, но не може пряко да уволнява и назначаа ръководството и да определя пряко програмата. Ръководството, заедно с представената програма, се избира от комисия, в която влизат и граждани. Всеки 3 месеца се прави преглед на изпълнението на програмата/ стандартите и се дават указания или бонуси на ръководството. Да, малко е идеализирано за днешната реалност, но … нека бъдем реалисти, трябва да искаме невъзможното!

Първата идея – повече власт в общините и регионите. Идеята е не просто да приложим принципа на субсидиарността на Европейския съюз, а да върнем властта И отговорността пред очите на хората. Общината и региона се занимават със социални дейности. Хората от квартала могат да срещнат лице в лице хората, които от техните данъци получават социални помощи. Получателите на социални помощи познават хората, които им помагат лице в лице. Малко са „анонимните” – даващи, разпределящи и получаващи помощи. В България идват да се оплакват от много емигранти германски кметове – защо? Защото кметовете плащат социалните помощи, а не министъра. Аз предлагам да свалим властта в социалната сфера още по-надолу – представители на плащащите данъци правят преглед на социалните услуги и предлагат – подобрения, съкращения или увеличения, ако са убедени в необходимостта им. Всеки, който е нетен платец на данъци е поканен в комисията и/ или е повикан чрез случаен подбор. Не съм сигурен, ако съм платил 200 лв данък и съм получил 2000 лв чрез ваучери за безплатно образование, дали да съм в комисията. Въпрос на дебат – всички гласуват в ЕС, но думата на нетните платци някакси повече се чува.

Тук вече може да има различни варианти. Има логика междинното ниво на власт да са шестте региона на планиране. Има логика и да са 28-те области. Може да се обединят няколко области в едно междинно ниво … въпрос на обсъждане. Задължително обаче междинното ниво трябва да е избираемо и да има бюджет. Регионалните съвети могат да не бъдат пряко избирани, а да се съставят от представители на общинските съвети. По този начин е съставен сенатът в Холандия – от представители на общински съвети. Спазва се представителство и по градове и по партии. Т.е., ако в пет града живеят 80% от населението, то в сената 80% от членовете идват от общинските съвети в тези пет града. Ако партията на Зелените има 8% от общинските съветници, те получават и 8% от местата в сената. Т.е., пет от всички 75 сенатора, избрани от 566 пряко избрани съветници в регионалните съвети през 2011.[3]

Кметовете в Холандия се избират от общинските съвети. Ако кметът не се справя – гласуват друг. Общинският съвет има реален контрол над кмета. Това не винаги е за добро. Един американски град фалира. Питат кмета – „защо?” Той отговаря – „ами така гласуваха съветниците – да увеличат заплатите на общинските служители, а те са избрани от синдикатите на същите служители.” Бекрайното учвеличаване заплатите на общински служители, учители и пожарникари води до фалит на общината. Не казвам, че един механизъм за избор сам по себе си води то гаранция за успех. Необходимо е от време на вереме по един град в България да фалира, за да напомня на всички останали, че тябва да се държат отговорно. Че „безплатен обяд няма, освен сиренцето в капана за мишки.” Че държавата/ общината не печели пари, а може само да ги печата, но има опасност парите да изгубят стойност, ако няма дисциплина.

И тук вече стигаме до най-радикалната идея – общинските съветници се избират на ротационен принцип. В Силистра има около 30 000 избиратели, гласуват 22 000. Имаме активна регистрация, гласувалите получават малки предимства с местните данъци и такси и най-вече – морално достойно е да гласуваш. Всички гласували на поне два избора, т.е. вече са и на по 26 години най-малко, са в списъка, от който се избират съветниците. Трябват ни максимум 30 общински съветника при 30 000 гласуващи. Един на хиляда – най-много! Всеки познава общинските съветници и те на практика познават всички. То и сега си е горе-долу така в Силистра. 30 общински съветника назначават кмет и 1-2 заместник кмета, които ръководят общинска администрация от максимум 30 човека – пак един на хиляда. Един администратор на хиляда жители отдавна е препоръка за местната власт в ЕС, а в Словения го бяха въвели още 1998 година!

Ама дали ще са подготвени? Всеки е подготвен да си пази интереса! Излизат експерти и представители на политически партии и се опитват да убедят една комисия или целия ОС на Силистра да гласуват определено решение. Стига да говорят в термините на рискове и ползи всички ще разберат. Хайде граждани на Силистра да вземем заем и да построим един красив мост (или пък паметник на Брус Ли – в Мостар в Босна и Херцеговина го направиха). Добре, само да знаете, че заемът се връща с вашите данъци и се гарантира с вашата собственост. Да погледнем сега къде по света мостовете и паметниците на кинозвезди са донесли ползи за икономиката. Ако има добри примери и ние смятаме, че сме като тях – да започваме. Ако обаче в нито една балканска държава няма печелившо голф игрище, защо уважаеми Предлагащи искате с моите пари да построите първото такова – печелившо голф игрище в Силистра?

И какво ще стане като сбъркаме? Ами искрено се надявам, че няма да оваляме кмета в пера и да го гоним през дунавския парк докато го убием. Това са правели в едно племе на остров в Тихия океан, описано от Джеймс Фрейзър в „Златната клонка.” Там царят се избирал всяка година – на случаен принцип. Ако годината е добра – носят му дарове. Ако годината е лоша – валят го в пера! Ние се събираме и обсъждаме – като на семеен съвет. Да, сбъркахме, сега да видим къде и защо. А после да си извадим поука и повече да не правим същата грешка. Естествено, този начин на управление върви ръка за ръка с много преки допитвания – референдуми и общо-градски събрания. С днешните технологии на практика това ще е почти без пари. Всеки има компютър и интернет и гласува за референдуми в нещо като „избирателен фейсбук.”

Така, ако си мислите, че това важи само за Силистра, а не за София … помислете пак. Огромни градове в САЩ се управляват от Изпълнителни комисии, които са съставени от представители на отделните квартали/ региони и има доста по-пряк контрол над властта отколкото в София (нищо лично спрямо кмета и ОС на София – последните 22 години!) Да не говорим, че отделните квартали трябва да имат правото сами да си организират сметосъбирането и охраната, а могат и да се комбинират с други квартали – на доброволен принцип – ако искат да постигнат „спестявания от мащаб.” Т.е., в София връщаме избора на районните кметове, но те се избират от районните общински съвети, които си получават и управляват 80% от данъците, които са събрали. Дават на „големия” кмет на София 20% – да прави обща инфраструктура.

Да, знам, че управлението на един много-милионен град трудно може да се приближи до пряката демокрация от времето на Перикъл. Пък и дали искаме да осъдим днешния Сократ на смърт? Не знам, знам само, че мога и искам да нося отговорност за успехи и грешки, в които съм участвал. Не искам да се гордея с Ботев и Левски и портретите им да стоят в държавните учреждения. Те са направили нещо преди аз да се родя и няма както да с гордея с тях. Може да са ми пример, но ще се гордея само, ако последвам примера им. Аз държа снимки на децата и бизките си. Искам моят общински съветник да има моята снимка. А, ако изберат мен, ако ти гласуваш за мен, ще сложа твоята снимка в кабинета си!


[1] Тук говорим как гражданите да бъдат политически свободни. За да са икономически свободни е необходимо да са на свободна практика или да работят за малки и средни предприятия – поне 70% от населението. Психологическата свобода се възпитава, поощрява и затвърждава чрез ежедневни решения – избори – и ежедневно носене на отговорност. Когато за дълъг период от време в повечето случаи свободата ни дава възможност да получаваме желан или „справедлив” резултат, ние ставаме психологически свободни. Тогава сме в състояние да търпим конкретни, включително дългосрочни, загуби само и само, за да запазим свободата си.

[2] Стар виц, в който отиващ си директор казва на новия „Ако имаш проблем, виж оставил съм ти три плика в чекмеджето.” След месец два идва първата криза и новия отваря първия плик. В него пише „обвини предшесвеника си.” Това помогнало и кризата минала. След още време – втора криза. Във втория плик пише „започни реорганизация.” Дошло време и на третия плик – в него пишело „подготви три плика!” J

[3] http://en.wikipedia.org/wiki/Senate_(Netherlands)